Манганинът е търговско наименование за сплав, която обикновено се състои от 86% мед, 12% манган и 2% никел. Разработен е за първи път от Едуард Уестън през 1892 г., като подобрение на неговия Константан (1887 г.).

Съпротивителна сплав с умерено съпротивление и нисък температурен коефициент. Кривата съпротивление/температура не е толкова плоска, колкото при константаните, нито пък корозионноустойчивите свойства са толкова добри.

Манганиновото фолио и тел се използват в производството на резистори, по-специално амперметрични шунти, поради практически нулевия си температурен коефициент на съпротивление[1] и дългосрочната си стабилност. Няколко манганинови резистора са служили като законов стандарт за ом в Съединените щати от 1901 до 1990 г.[2] Манганинова тел се използва и като електрически проводник в криогенни системи, като минимизира преноса на топлина между точки, които се нуждаят от електрически връзки.

Манганинът се използва и в манометри за изследване на ударни вълни под високо налягане (като тези, генерирани от детонацията на взривни вещества), тъй като има ниска чувствителност към деформация, но висока чувствителност към хидростатично налягане.
Съпротивление на проводниците – 20°C Манганин Q = 44 x 10⁻⁶ ома cm B&S / ома на см / ома на фут 10 .000836 .0255 12 .00133 .0405 14 .00211 .0644 16 .00336 .102 18 .00535 .163 20 .00850 .259 22 .0135 .412 24 .0215 .655 26 .0342 1.04 27 .0431 1.31 28 .0543 1.66 30 .0864 2.63 32 .137 4.19 34 .218 6.66 36 .347 10.6 40 .878 26.8 Манганинова сплав CAS номер: CAS # 12606-19-8

Синоними
Манганин, манганинова сплав, манганинова шунт, манганинова лента, манганинова тел, никелирана медна тел, CuMn12Ni, CuMn4Ni, манганинова медна сплав, HAI, ASTM B 267 клас 6, клас 12, клас 13, клас 43.