Манганин е търговска марка за сплав от обикновено 86% мед, 12% манган и 2% никел. За първи път е разработен от Едуард Уестън през 1892 г., подобрявайки неговия Constantan (1887).

Устойчива сплав с умерено съпротивление и нисък температурен коефициент. Кривата съпротивление/температура не е толкова плоска, колкото при константаните, нито свойствата за устойчивост на корозия са толкова добри.

Манганиново фолио и тел се използват в производството на резистори, по-специално амперметрични шунтове, поради стойността на практически нулевия температурен коефициент на съпротивление[1] и дългосрочна стабилност. Няколко манганинови резистора служеха като правен стандарт за ома в Съединените щати от 1901 до 1990 г.[2] Манганиновият проводник се използва и като електрически проводник в криогенни системи, минимизирайки преноса на топлина между точки, които се нуждаят от електрически връзки.

Манганинът също се използва в измервателни уреди за изследвания на ударни вълни с високо налягане (като тези, генерирани от детонация на експлозиви), тъй като има ниска чувствителност към деформация, но висока чувствителност към хидростатично налягане.
Съпротивление на проводниците – 20 градуса C Манганин Q = 44. x 10-6 ома cm Габарит B&S / ома на см / ома на фут 10 .000836 .0255 12 .00133 .0405 14 .00211 .0644 16 .00336 .102 18 . 00535 .163 20 .00850 .259 22 .0135 .412 24 .0215 .655 26 .0342 1.04 27 .0431 1.31 28 .0543 1.66 30 .0864 2.63 32 .137 4.19 34 .218 6.66 36 .347 10.6 40 .878 26.8 Манганинова сплав CAS номер: CAS# 12606-19-8

Синоними
Манганин, манганинова сплав, манганинов шунт, манганинова лента, манганинова жица, никелирана медна тел, CuMn12Ni, CuMn4Ni, манганинова медна сплав, HAI, ASTM B 267 клас 6, клас 12, клас 13. клас 43,