Манганът е запазено име за сплав от типично 86% мед, 12% манган и 2% никел. Той е разработен за първи път от Едуард Уестън през 1892 г., подобрявайки се на неговия Константин (1887).

Сплав от съпротивление с умерено съпротивление и нисък температурен коефициент. Кривата на съпротивление/температура не е толкова плоска, колкото Константаните, нито свойствата на корозионната устойчивост са толкова добри.

Манганиновото фолио и жицата се използват при производството на резистори, по -специално амперметърШунтS, поради практически нулевия си температурен коефициент на стойността на съпротивлението [1] и дългосрочната стабилност. Няколко резистора на манганина служат като законен стандарт за Ома в Съединените щати от 1901 до 1990 г. [2] Манганинът се използва и като електрически проводник в криогенни системи, като свежда до минимум топлопредаването между точки, които се нуждаят от електрически връзки.

Манганинът се използва и в измервателни уреди за проучвания на ударни вълни с високо налягане (като тези, генерирани от детонацията на експлозивите), тъй като има ниска чувствителност на напрежение, но висока хидростатично налягане.