Манганинът е търговско наименование за сплав, която обикновено се състои от 86% мед, 12% манган и 2% никел. Разработен е за първи път от Едуард Уестън през 1892 г., като подобрение на неговия Константан (1887 г.).

Съпротивителна сплав с умерено съпротивление и нисък температурен коефициент. Кривата съпротивление/температура не е толкова плоска, колкото при константаните, нито пък корозионноустойчивите свойства са толкова добри.

Манганиновото фолио и тел се използват в производството на резистори, по-специално амперметри.шънтs, поради практически нулевия си температурен коефициент на съпротивление[1] и дългосрочната си стабилност. Няколко манганинови резистора са служили като законов стандарт за ом в Съединените щати от 1901 до 1990 г.[2] Манганиновата тел се използва и като електрически проводник в криогенни системи, като минимизира преноса на топлина между точки, които се нуждаят от електрически връзки.

Манганинът се използва и в манометри за изследване на ударни вълни под високо налягане (като тези, генерирани от детонацията на взривни вещества), тъй като има ниска чувствителност към деформация, но висока чувствителност към хидростатично налягане.