Манганин е търговска марка за сплав от обикновено 86% мед, 12% манган и 2% никел. За първи път е разработен от Едуард Уестън през 1892 г., подобрявайки неговия Constantan (1887).

Устойчива сплав с умерено съпротивление и нисък температурен коефициент. Кривата съпротивление/температура не е толкова плоска, колкото при константаните, нито свойствата за устойчивост на корозия са толкова добри.

Манганиново фолио и тел се използват при производството на резистори, особено амперметършунтs, поради почти нулевия си температурен коефициент на съпротивление [1] и дългосрочна стабилност. Няколко манганинови резистора служеха като правен стандарт за ома в Съединените щати от 1901 до 1990 г.[2] Манганиновият проводник се използва и като електрически проводник в криогенни системи, минимизирайки преноса на топлина между точки, които се нуждаят от електрически връзки.

Манганинът също се използва в измервателни уреди за изследвания на ударни вълни с високо налягане (като тези, генерирани от детонация на експлозиви), тъй като има ниска чувствителност към деформация, но висока чувствителност към хидростатично налягане.